Проучване: Една четвърт от българите симпатизират на Путин
У нас близо 59% по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна. Това полазва изследване на " Галъп интернешънъл “.
23,3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности.
Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски.
Близка конструкция на мненията беше регистрирана и при подобен въпрос в предишно изследване на същата социологическа организация. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна обществена желателност, както и " скрита поддръжка “ за войната в Украйна. Нарочно проучване по тези тематики обаче би следвало да откри евентуални размери.
В същото време, 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, споделят 25,9%. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно очакване в медийната информация.
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% - най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Преди четири години международната Асоциация " Галъп интернешънъл “ направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация.
Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и " сивата зона “ на тези, които не могат да дефинират. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Основен заявен източник на информация остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.
Допълнителен знак в тази посока е и евентуалното желание по вид благосъстоятелност на медиите – българската благосъстоятелност се избира (35,5%) против непознатата (27,9%), като тук делът на съмнение е най-осезаем (36,6%).
Вълната на интервюиране бе измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 г. – посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице “ с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от самостоятелна ежемесечна изследователска стратегия. Възможно отклоняване: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
23,3% обаче не крият, че по-скоро утвърждават тези дейности.
Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски.
Близка конструкция на мненията беше регистрирана и при подобен въпрос в предишно изследване на същата социологическа организация. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна обществена желателност, както и " скрита поддръжка “ за войната в Украйна. Нарочно проучване по тези тематики обаче би следвало да откри евентуални размери.
В същото време, 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, споделят 25,9%. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно очакване в медийната информация.
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% - най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Преди четири години международната Асоциация " Галъп интернешънъл “ направи сходно относително проучване, в това число и в България. Сравнението с времето преди години ясно демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация.
Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и " сивата зона “ на тези, които не могат да дефинират. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Основен заявен източник на информация остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Като цяло, българските медии са желани пред задграничните – 39% споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32,7%.
Допълнителен знак в тази посока е и евентуалното желание по вид благосъстоятелност на медиите – българската благосъстоятелност се избира (35,5%) против непознатата (27,9%), като тук делът на съмнение е най-осезаем (36,6%).
Вълната на интервюиране бе измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 г. – посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице “ с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от самостоятелна ежемесечна изследователска стратегия. Възможно отклоняване: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ